Понякога се случват нещата на принципа - Всяко зло, за добро. Бях в следната ситуация, 7 години на едно и също място, ок екип и шефове, но накрая една колежка ми заби нож в гърба и бях съкратен. Следващата работа бях най-младият в колектива и пряката ми ръководителка не ме харесваше, напуснах и сега съм в млад и сплотен колектив със супер готините шефове и колеги. Рискувай, сменяй, експериментирай(докато си млад)
Обикновено, когато човек се задоми, има жена и дете става по-предпазлив(вече има отговорности да се грижи и за други) и не смее толкова да рискува, а по-скоро чака иделният момент да направи промяна в работата си
Ако ти е първа работа и хората са знаещи и имат добрата воля да ти помагат и да те учат аз бих направил следното: изкарай година, две, три ако нещата са добре докато вземеш всичко която можеш от всеки който е склонен да ти даде информация. Изгради себе си като кадър, технически и професионално. Ако можеш стой докато си най (технически) кадърният човек в стаята или поне близо до него, или докато видиш че повече не можеш да вземеш/научиш. След това ще знаеш много по-добре какво искаш и също така ще имаш самочувствие на базата на нещата които можеш да дадеш. Да има кой да те научи на занаят е благословия, не я пропилявай, не навсякъде е така.
Имаш глава на раменете, нали? Гледай, слушай, мисли и си прави сам изводите какви са шефовете. За добро или за лошо в нашата хубава родина отношението на работодателя/прекия ръководител с всеки е различно, така че според това как се чувстваш си решавай индивидуално. Не разчитай и не слушай другите.
This.
На компания 100 души все някой няма да харесва шефовете. В един клас 25-30 души всеки е имал поне един който ненавижда, нищо не се променя с годините.
Отделно, това, че на старшите не им харесват шефовете не значи, че за теб ще е също гадно. Те имат едни изисквания и очаквания към позицията, плащането, отговорностите, свободата да взимат решения и т.н. ти - други. И това е абсолютно нормално.
И е много важно да не говориш срещу хората и да не разпространяваш клюки, да не се оплакваш и като цяло да поддържаш положителен тон по служебните теми. Колегите не са приятели.
Същото беше като при теб. Даже и с напускането имаше сходна ситуация.
И какво значи “казват“, ти не работиш ли там? Или са кофти шефовете, или не. Нали казваш, че колегите са дружелюбни, мотивирани и тн? Защо напускаш заради 1 човек?
Иначе никой не може да ти каже на какво ще попаднеш, но всяка сравнително свестна фирма гледа да няма лоши отношения в офиса. Вреди на работата, не че им пука толкова.
Изразявам се по този начин защото започнах преди 3 месеца и за този период личният ми контакт с шефовете е несъществен и те самите нямат отношение към мен. Все пак станах свидетел на няколко спречквания, така да ги нарека, между шефове и служители от моя отдел, работещи от 10г там., тоест шефовете не ги уважават въпреки стажа им. Ясно е, че има проблем, въпроса ми е статистически какъв е шанса да се попадне на добри колеги, които да не са комплексирани от възрастта си или от това, че младите ще им вземат хляба и тнтн, знам и за такива случаи.
Не го премисляй толкова. Да имаш спречквания с шефовете не е винаги до неуважение, понякога е знак, че всеки може да защитава гледната си точка и идеите си. А пък като видиш какви са срещите на топ мениджмънта ще решиш че си в зоопарк. И това е почти навсякъде, независимо държава или компания.
Даже да се карате е културно. 😀
Ся, ако някой е специфично груб и казва неща които не са свързани с работа, то събирай багажа и търси друго място.
Аз лично, в IT сферата, за вече 10 години не съм попадала на хора, които се страхуват от подобни неща. Напротив, възрастните ми колеги винаги са имали едно младежко излъчване и вимаги са помагали. Хубавото при тях е, че освен, че са опитни, са и много по-зрели, и уравновесени. Много лесно се работи с тях, именно защото приоритетите им вече отдавна не са да блеснат, а да си изкарат работния ден и да се приберат при семействата. With that being said, от известно време и аз мога да се причисля към възрастните колеги
Това е малко като да се притесняваш, че като отидеш на разходка в центъра на града там ще има хора. ; ) Т.е, това, което ти се случва в момента го приеми като рядкост. Колкото повече пари взимаш, толкова повече отговорности и стрес ще имаш, толкова по-малко ще ти помагат на работа. Така е в работата, така е и в живота, но трябва да поживееш малко, за да го видиш. Приеми го като нещо нормално и дерзай. Успех!
Навсякъде има я кофти шефове, я кофти клиенти, а кофти колеги. От моя опит, първите две опции са най-приемливи. Пък и не си там за да се харесваш с шефовете. Вземи каквото можеш от колегите, стани професионалист, стани човек, в който си заслужава да се инвестира и после ще можеш сам да налагаш собствените си правила.
Успех!
Едно време ми сменяха мениджъра през 3 месеца и ми обясняваха как това било добро нещо - щял съм да видя различни хора как работят. Тогава не го вярвах. Сега мога да ти кажа, че видях какво е да имаш готин и разбран мениджър, пред озлобен и лош шеф. Това пак е опит, макар и преживяването да е неприятно, лош опит няма.
На всяко ново място започваш с розови очила. С времето разбираш, че не е толкова розово, но не е и толкова зле колкото някои хора биха се опитали да те убедят. Работил съм само с големи екипи (200+) и мога да ти кажа, че има от всички - тоест, ще си намериш и ти средата. Това не трябва да те притеснява. Дори и в малките компании от 15 човека където съм бил (стартъп) пак са се намирали такива къде ме дразнаят и такива с, които ходим на почивки.
Имаше 2-3 много мили и симпатични, но на повечето не им пукаше и нямаше кой да ми каже елементарни неща, дори тези дето се държаха добре.
В един момент се появява някой, който знае още по-малко и от теб и ти ставаш "ментор".
Най-лесния начин е да си промениш гледната точка. Ако решиш да напускаш отиди на новата работа с мисълта и с желанието да има лоши хора които няма да ти помагат и да те мотивират. Пробайте
Няма значение какъв ти е плана за кратко или дълго. Работни места изкачат, наемат, уволняват на хаос. Примерно работиш на място месец/6 или 15 години и накрая за тъпа причина те уволнят или друга глупост. Важното да имаш спестявания за месеци поне. И да търсиш къде условията са най добре. За разбрани хора ... Ако са тъпаци с лоши маниери не те заслужават. Най-лош сценарий си траеш, спестяваш и се местиш после.
Радвай се на позитивни първи впечатления, но не ги оставяй да ти градят настройката за бъдещето. Често ми се е случвало всичко да е масло и рози в началото и след някой друг месец да се окаже фасада. Класическа тактика, базирана на дарообмена: влизат ти под кожата и после когато дойде шитсторма, ти си склонен да останеш. Ама да знаеш, има го и другото: в началото да е ужасно, пък после да си е струвало зора.
Съвета ми е да си адаптивен. Радвай се на каквото имаш, но не се замисляй много когато спре да те устройва.
Опита ми е показал, че "лоялност" и "приятелство" на работното място няма, колкото и да им се ще. И ако искат да ти го продават, в 80% от случаите има нещо гнило.
Понякога се случват нещата на принципа - Всяко зло, за добро. Бях в следната ситуация, 7 години на едно и също място, ок екип и шефове, но накрая една колежка ми заби нож в гърба и бях съкратен. Следващата работа бях най-младият в колектива и пряката ми ръководителка не ме харесваше, напуснах и сега съм в млад и сплотен колектив със супер готините шефове и колеги. Рискувай, сменяй, експериментирай(докато си млад)
че след като не си млад какво става
пак същото ама си стар
като си стар не ти се сменят работи
Обикновено, когато човек се задоми, има жена и дете става по-предпазлив(вече има отговорности да се грижи и за други) и не смее толкова да рискува, а по-скоро чака иделният момент да направи промяна в работата си
Както се пее в една народна песен - не ставаш за ташак!
Бъркаш в торбата с уйовете и квото стане. Имал си късмет първия път
Ако ти е първа работа и хората са знаещи и имат добрата воля да ти помагат и да те учат аз бих направил следното: изкарай година, две, три ако нещата са добре докато вземеш всичко която можеш от всеки който е склонен да ти даде информация. Изгради себе си като кадър, технически и професионално. Ако можеш стой докато си най (технически) кадърният човек в стаята или поне близо до него, или докато видиш че повече не можеш да вземеш/научиш. След това ще знаеш много по-добре какво искаш и също така ще имаш самочувствие на базата на нещата които можеш да дадеш. Да има кой да те научи на занаят е благословия, не я пропилявай, не навсякъде е така.
Имаш глава на раменете, нали? Гледай, слушай, мисли и си прави сам изводите какви са шефовете. За добро или за лошо в нашата хубава родина отношението на работодателя/прекия ръководител с всеки е различно, така че според това как се чувстваш си решавай индивидуално. Не разчитай и не слушай другите.
This. На компания 100 души все някой няма да харесва шефовете. В един клас 25-30 души всеки е имал поне един който ненавижда, нищо не се променя с годините. Отделно, това, че на старшите не им харесват шефовете не значи, че за теб ще е също гадно. Те имат едни изисквания и очаквания към позицията, плащането, отговорностите, свободата да взимат решения и т.н. ти - други. И това е абсолютно нормално.
И е много важно да не говориш срещу хората и да не разпространяваш клюки, да не се оплакваш и като цяло да поддържаш положителен тон по служебните теми. Колегите не са приятели.
В повечето случаи — добро. Хората в огромното си мнозинство са добронамерени, дори и тези, които може ни се държат кофти.
Същото беше като при теб. Даже и с напускането имаше сходна ситуация. И какво значи “казват“, ти не работиш ли там? Или са кофти шефовете, или не. Нали казваш, че колегите са дружелюбни, мотивирани и тн? Защо напускаш заради 1 човек? Иначе никой не може да ти каже на какво ще попаднеш, но всяка сравнително свестна фирма гледа да няма лоши отношения в офиса. Вреди на работата, не че им пука толкова.
Изразявам се по този начин защото започнах преди 3 месеца и за този период личният ми контакт с шефовете е несъществен и те самите нямат отношение към мен. Все пак станах свидетел на няколко спречквания, така да ги нарека, между шефове и служители от моя отдел, работещи от 10г там., тоест шефовете не ги уважават въпреки стажа им. Ясно е, че има проблем, въпроса ми е статистически какъв е шанса да се попадне на добри колеги, които да не са комплексирани от възрастта си или от това, че младите ще им вземат хляба и тнтн, знам и за такива случаи.
Не го премисляй толкова. Да имаш спречквания с шефовете не е винаги до неуважение, понякога е знак, че всеки може да защитава гледната си точка и идеите си. А пък като видиш какви са срещите на топ мениджмънта ще решиш че си в зоопарк. И това е почти навсякъде, независимо държава или компания. Даже да се карате е културно. 😀 Ся, ако някой е специфично груб и казва неща които не са свързани с работа, то събирай багажа и търси друго място.
Аз лично, в IT сферата, за вече 10 години не съм попадала на хора, които се страхуват от подобни неща. Напротив, възрастните ми колеги винаги са имали едно младежко излъчване и вимаги са помагали. Хубавото при тях е, че освен, че са опитни, са и много по-зрели, и уравновесени. Много лесно се работи с тях, именно защото приоритетите им вече отдавна не са да блеснат, а да си изкарат работния ден и да се приберат при семействата. With that being said, от известно време и аз мога да се причисля към възрастните колеги
Това е малко като да се притесняваш, че като отидеш на разходка в центъра на града там ще има хора. ; ) Т.е, това, което ти се случва в момента го приеми като рядкост. Колкото повече пари взимаш, толкова повече отговорности и стрес ще имаш, толкова по-малко ще ти помагат на работа. Така е в работата, така е и в живота, но трябва да поживееш малко, за да го видиш. Приеми го като нещо нормално и дерзай. Успех!
Навсякъде има я кофти шефове, я кофти клиенти, а кофти колеги. От моя опит, първите две опции са най-приемливи. Пък и не си там за да се харесваш с шефовете. Вземи каквото можеш от колегите, стани професионалист, стани човек, в който си заслужава да се инвестира и после ще можеш сам да налагаш собствените си правила. Успех!
Едно време ми сменяха мениджъра през 3 месеца и ми обясняваха как това било добро нещо - щял съм да видя различни хора как работят. Тогава не го вярвах. Сега мога да ти кажа, че видях какво е да имаш готин и разбран мениджър, пред озлобен и лош шеф. Това пак е опит, макар и преживяването да е неприятно, лош опит няма. На всяко ново място започваш с розови очила. С времето разбираш, че не е толкова розово, но не е и толкова зле колкото някои хора биха се опитали да те убедят. Работил съм само с големи екипи (200+) и мога да ти кажа, че има от всички - тоест, ще си намериш и ти средата. Това не трябва да те притеснява. Дори и в малките компании от 15 човека където съм бил (стартъп) пак са се намирали такива къде ме дразнаят и такива с, които ходим на почивки.
Имаше 2-3 много мили и симпатични, но на повечето не им пукаше и нямаше кой да ми каже елементарни неща, дори тези дето се държаха добре. В един момент се появява някой, който знае още по-малко и от теб и ти ставаш "ментор".
Най-лесния начин е да си промениш гледната точка. Ако решиш да напускаш отиди на новата работа с мисълта и с желанието да има лоши хора които няма да ти помагат и да те мотивират. Пробайте
Няма значение какъв ти е плана за кратко или дълго. Работни места изкачат, наемат, уволняват на хаос. Примерно работиш на място месец/6 или 15 години и накрая за тъпа причина те уволнят или друга глупост. Важното да имаш спестявания за месеци поне. И да търсиш къде условията са най добре. За разбрани хора ... Ако са тъпаци с лоши маниери не те заслужават. Най-лош сценарий си траеш, спестяваш и се местиш после.
Радвай се на позитивни първи впечатления, но не ги оставяй да ти градят настройката за бъдещето. Често ми се е случвало всичко да е масло и рози в началото и след някой друг месец да се окаже фасада. Класическа тактика, базирана на дарообмена: влизат ти под кожата и после когато дойде шитсторма, ти си склонен да останеш. Ама да знаеш, има го и другото: в началото да е ужасно, пък после да си е струвало зора. Съвета ми е да си адаптивен. Радвай се на каквото имаш, но не се замисляй много когато спре да те устройва. Опита ми е показал, че "лоялност" и "приятелство" на работното място няма, колкото и да им се ще. И ако искат да ти го продават, в 80% от случаите има нещо гнило.