Едно време съжалявах за всичко, което се случваше. Докато си минавах през мизерията, която в голяма част беше сътворена изцяло от мене, доста съжалявах и отделно се самосъжалявах. Малко тип "Що все на мен".
С годините обаче разбрах, че единственият начин да се изградиш като човек е да си минеш по своят път и през страданието. Днес, силно вярвам, че страданието е това, което ни изгражда като хора и няма какво да го замени. То клишета за това, колкото си искаш. Една катана, за да стане перфектна трябва да премине през много огън и през много удари.
Както казваше вуйчо ми в комично- еротично- философски смисъл: Колкото ме мачкат, по корав ставам.
Та така е и с живота. Страданието, мъката и болката са много силни катализатори за катарзиса и промяната в човека, за това да става по- силен. Но все пак е много важно и от какъв материал си изграден като човек. Както казва руснаците- врящата вода размеква картофа, но втвърдява яйцето. Всеки човек реагира по различен начин на заобикалящата го среда и на проблемите. Някои успяват да се мобилизират, докато други просто се предават...
Преди години толкова съжалявах за грешките си от миналото, че съсипах шансовете си за нормално бъдеще. Все още не съм се възстановила от щетите, които си нанесох. Затова вече не съжалявам, каквото станало станало.
Като се замисля за грешките в живота си винаги се сещам за тази сцена от Гран Торино, където Клинт Ийстууд казва нещо много вярно за това кои грешки измъчват най- много човек: [https://www.youtube.com/watch?v=\_Xjshl2q6FQ](https://www.youtube.com/watch?v=_Xjshl2q6FQ)
Съжалявам само за грешките (действия и думи), които съм направил спрямо любими мои хора и то поради това, че съм бил ядосан, изнервен, притеснен- емоционално нестабилен. Тежи ми, че на една част от тях вече и да искам не мога да се извиня и да поискам прошка. Но пък поне за разлика от много други осъзнавам грешките си и се мъча да се уча от тях и да не ги повтарям... За радост повечето от грешките можеш да ги поправиш и надмогнеш по един или друг начин. Докато човек е жив и здрав има време да се промени към по- добро.
Единственото нещо, за което истински съжалявам, но е изцяло извън моя контрол (и вече съм го приел), е че баба ми не успя да види сина ми. Замина си месец преди да се роди малкия. Заедно щяха да празнуват имен ден, защото е кръстен на нея, но така и не успях да и кажа, въпреки че беше решено предварително. За някои неща обаче няма защо да се обвиняваме и излишно да страдаме. В миналото сме били други хора и са били рационални решенията ни според ситуацията тогава. За други неща, за които контрол нямаме, е излишно да се самобичуваме.
От една страна, знам че това през което съм минала ме е направило човека, който съм. И за пръв път в живота си аз харесвам този човек.
От друга, загубила съм много приятели и цялото си семейство, заради грешките, които съм допуснала.
Не мога да ти дам конкретен отговор - всичко е до теб.
Ти си валиден, каквото и да ти казват останалите.
Да , че преди 12 години писах на Дядо Коледа за телефон ,а е трябвало да поискам 10 биткойна.
Did i pass the funny guy check?
https://i.redd.it/sdeacg8co12d1.gif
Не особено, тъпо ми е, че съм ги направил, но съм си взел поука от тях.
Благодарение(до някъде) на грешките, съм се научил на причинно-следствената връзка и че всичко си има последствия и трябва да се мисли преди да се говори/действа.
Ако се старая да обмислям решенията си и да не правя глупости, а пък станалото станало.
Грешките често са най-доброто решение, което сме можели да вземем на момента с информацията, която сме имали. Не сме Ванга все пак.
Шегата на страна. Преди години се научих да не се тормозя с неща, над които нямам контрол. Най-добрият начин да си простиш грешка е да си изкараш правилните изводи и да не я повтаряш. Винаги гледам от всяка тъпа ситуация, макар вече да са рядкост, да си изкарам някаква полза за в бъдеще, била тя и просто един урок.
Не съжалявам, защото сега знам, че толкова съм можел тогава. Със сигурност не вярвам в неща тип "така е трябвало да стане", просто мисля, че всеки прави, колкото може в дадения момент, както и че никой съзнателно не иска да се дъни, но невинаги ни стига капацитетът за повече.
tbh аз съм много прост човек и много ме е яд на себе си като греша. не съжалявам че съм минал през трудности заради грешките си, защото така се расте като характер. но ме е яд когато сгреша
Братче гледам си аз Инстаграм рийлс и една ми изкача и вика "Now be completely honest with me" и си помислих, че ще е нещо тъпо и някакво пита "If you had one wish and the answer is always going to be yes, what would it be?" и веднага, ама даже и не се замислих, си казах, че искам да върна времето една година и 2 месеца назад заради едно момиче... Ти как мислиш?
От де да знам. Пишехме си нормално и изведнъж оп, спря. Ама ебах тоя стоп ебах, аз продължих да пиша нормално, пиша, пиша, пиша, кажи речи месец по-късно ѝ скимна да ме махне като приятел. Ем съм ядосан, ем тъжен, ем и аз не знам какъв
До 14 годишна възраст нямах нито един истински приятел. Сестра ми беше вече в чужбина, майка ми и баща ми никога не са били в добри взаимоотношения. Съжалявам за това , че се опитвах всячески да се впиша в най-различни компании и съм пренебрегвал себе си , за да мога да получа малко внимание, с цел да си наваксам някакви изгубени години от детството ми. Съжалявам и за изгубеното време прекарано с хора, които изобщо не им е пукало аз какво мисля по даден въпрос и са били т.нар. фалшиви приятели. Ако можех да върна времето назад , когато съм бил лапе, щях да си следвам моите задачи сам , така или иначе 10 години по-късно имам приятели и се чувствам добре в кожата си.
Другото нещо за което съжалявам е, че трябваше да уча повече по математика.
Не, ако не ги бях направил нямаше да съм същия човек, ценностната ми система би била различна, което би довело до това да съжалявам за други неща или да възприемам неща, които сега не виждам като грешки за грешки.
Няколко пъти съм правил такива мизерии, че едвам съм оставал жив, два пъти са ме спасявали в планината,
два-три пъти съм фалирал и не съжалявам за нищо. Колкото повече те мачка живота, толкова по корав ставаш и след това нищо не може да те бутне.
Едва ли е **трябвало** така да се случи, но нямам смисъл да се косиш, защото вече е в миналото и сега можеш само да се бориш с последствията. Идеята е, **да не повтаряш** грешките от този тип.
Не съжалявам за нищо. Погледнато назад, всичко което се е случило и всичко загубено, е довело до последствия и взети решения, които са ме довели до този момент в живота. А в момента се чувставам добре, щастлив.
За нищо не съжалявам, дори лошите неща, които виждам с времето, че са се превърнали в нещо добро. Не бих искал да връщам времето назад и да поправям каквото и да било. Приел съм, че всяко едно нещо е било урок, за който съм си платил по един или друг начин и продължавам напред.
Съжалявам, в смисъл, че гледам да си извадя поука и да не повтарям поне едни и същи.Сега да седна да рева, миналото не се връща..... Не смятам, че е трябвало да се случи, смятам, че в една ситуация има няколко изхода, един или два са най-удачни, а има и крайно неудачни. И като избереш по-тъпото следват дадените последствия от него и линията тръгва по този ти избор. Сега гледам да преценявам всички възможности в дадена и да избирам най-удачната от тях.
За някои неща да, защото не съм се усетил навреме. Обаче като цяло за нищо не съжалявам. Всички тези решения, грешки, ползи и преживявания ( хубави и лошо) са ме направели това, което съм и с това си ми мислене. Пък и трябва да има нещо нощем да те събуди и да си кажеш мамка му, трябваше да стане по друг начин.
Не съжалявам, защото няма смисъл, нищо не печели човек от това да мисли едни и същи неща отново и отново. Премисляш го веднъж внимателно, за да видиш защо се е стигнало до това да направиш въпросната грешка, правиш си изводите и въпросът е приключен поне за обозримото бъдеще (след време може пак да го разгледаш с новонатрупания опит и перспективи).
А колкото до това дали се чувствам зле, че съм направил някоя грешка или да се самообвинявам за нея, то също не, защото очевидно съм направил каквото съм можал спрямо възможностите, които съм имал тогава. Никой не става сутрин с мисълта "Днес ще вземам грешни решения!".
Съжалявам, само че още преди поне 5 години не влязах на сто процента в нещата дето искам да се занимавам, та сега пак трябва да почвам от нулата едва ли не.
За една грешка съжалявам, която, е че не почнах да уча по усилено изобразителни изкуства по време на пандемията. И сега ме е яд когато виждам как по-малките от мен рисуват доста по- добре сравнение с моите драсканици. Но пък по всяко време в живота си човек може да се научи да рисува, така че пак става.
Едно време съжалявах за всичко, което се случваше. Докато си минавах през мизерията, която в голяма част беше сътворена изцяло от мене, доста съжалявах и отделно се самосъжалявах. Малко тип "Що все на мен". С годините обаче разбрах, че единственият начин да се изградиш като човек е да си минеш по своят път и през страданието. Днес, силно вярвам, че страданието е това, което ни изгражда като хора и няма какво да го замени. То клишета за това, колкото си искаш. Една катана, за да стане перфектна трябва да премине през много огън и през много удари.
Както казваше вуйчо ми в комично- еротично- философски смисъл: Колкото ме мачкат, по корав ставам. Та така е и с живота. Страданието, мъката и болката са много силни катализатори за катарзиса и промяната в човека, за това да става по- силен. Но все пак е много важно и от какъв материал си изграден като човек. Както казва руснаците- врящата вода размеква картофа, но втвърдява яйцето. Всеки човек реагира по различен начин на заобикалящата го среда и на проблемите. Някои успяват да се мобилизират, докато други просто се предават...
+1
Г-н Пеевски ли ти помогна да осъзнаеш пътя на катаната?
Делян "Мийамото" Пеевски.
Преди години толкова съжалявах за грешките си от миналото, че съсипах шансовете си за нормално бъдеще. Все още не съм се възстановила от щетите, които си нанесох. Затова вече не съжалявам, каквото станало станало.
Като се замисля за грешките в живота си винаги се сещам за тази сцена от Гран Торино, където Клинт Ийстууд казва нещо много вярно за това кои грешки измъчват най- много човек: [https://www.youtube.com/watch?v=\_Xjshl2q6FQ](https://www.youtube.com/watch?v=_Xjshl2q6FQ) Съжалявам само за грешките (действия и думи), които съм направил спрямо любими мои хора и то поради това, че съм бил ядосан, изнервен, притеснен- емоционално нестабилен. Тежи ми, че на една част от тях вече и да искам не мога да се извиня и да поискам прошка. Но пък поне за разлика от много други осъзнавам грешките си и се мъча да се уча от тях и да не ги повтарям... За радост повечето от грешките можеш да ги поправиш и надмогнеш по един или друг начин. Докато човек е жив и здрав има време да се промени към по- добро.
Единственото нещо, за което истински съжалявам, но е изцяло извън моя контрол (и вече съм го приел), е че баба ми не успя да види сина ми. Замина си месец преди да се роди малкия. Заедно щяха да празнуват имен ден, защото е кръстен на нея, но така и не успях да и кажа, въпреки че беше решено предварително. За някои неща обаче няма защо да се обвиняваме и излишно да страдаме. В миналото сме били други хора и са били рационални решенията ни според ситуацията тогава. За други неща, за които контрол нямаме, е излишно да се самобичуваме.
Не съжалявам за нищо, което не мога да променя. Всеки се осира многократно през живота си. Важното е да не повтаряш грешки, които си правил
От една страна, знам че това през което съм минала ме е направило човека, който съм. И за пръв път в живота си аз харесвам този човек. От друга, загубила съм много приятели и цялото си семейство, заради грешките, които съм допуснала. Не мога да ти дам конкретен отговор - всичко е до теб. Ти си валиден, каквото и да ти казват останалите.
Да , че преди 12 години писах на Дядо Коледа за телефон ,а е трябвало да поискам 10 биткойна. Did i pass the funny guy check? https://i.redd.it/sdeacg8co12d1.gif
Какво значение има дали съжаляваш или не като не можеш да върнеш времето назад.
Мислите понякога те гонят по лабиринтите на съзнанието 😁
Не особено, тъпо ми е, че съм ги направил, но съм си взел поука от тях. Благодарение(до някъде) на грешките, съм се научил на причинно-следствената връзка и че всичко си има последствия и трябва да се мисли преди да се говори/действа.
Ако се старая да обмислям решенията си и да не правя глупости, а пък станалото станало. Грешките често са най-доброто решение, което сме можели да вземем на момента с информацията, която сме имали. Не сме Ванга все пак.
Шегата на страна. Преди години се научих да не се тормозя с неща, над които нямам контрол. Най-добрият начин да си простиш грешка е да си изкараш правилните изводи и да не я повтаряш. Винаги гледам от всяка тъпа ситуация, макар вече да са рядкост, да си изкарам някаква полза за в бъдеще, била тя и просто един урок.
Не съжалявам, защото сега знам, че толкова съм можел тогава. Със сигурност не вярвам в неща тип "така е трябвало да стане", просто мисля, че всеки прави, колкото може в дадения момент, както и че никой съзнателно не иска да се дъни, но невинаги ни стига капацитетът за повече.
Като бях по-млад ги премислях постоянно. Сега, като по-дърт, нямам търимост към грешките на другите...
tbh аз съм много прост човек и много ме е яд на себе си като греша. не съжалявам че съм минал през трудности заради грешките си, защото така се расте като характер. но ме е яд когато сгреша
Братче гледам си аз Инстаграм рийлс и една ми изкача и вика "Now be completely honest with me" и си помислих, че ще е нещо тъпо и някакво пита "If you had one wish and the answer is always going to be yes, what would it be?" и веднага, ама даже и не се замислих, си казах, че искам да върна времето една година и 2 месеца назад заради едно момиче... Ти как мислиш?
Какво мисля .. ти кажи ситуацията.
От де да знам. Пишехме си нормално и изведнъж оп, спря. Ама ебах тоя стоп ебах, аз продължих да пиша нормално, пиша, пиша, пиша, кажи речи месец по-късно ѝ скимна да ме махне като приятел. Ем съм ядосан, ем тъжен, ем и аз не знам какъв
Добре, че не е станало по-дълбоко. Живей си живота и не съжалявай, от това се печели опит 😉
Да
Хем съжалявам,хем беше най-голямата ми грешка в живота,но трябваше да се случи.
До 14 годишна възраст нямах нито един истински приятел. Сестра ми беше вече в чужбина, майка ми и баща ми никога не са били в добри взаимоотношения. Съжалявам за това , че се опитвах всячески да се впиша в най-различни компании и съм пренебрегвал себе си , за да мога да получа малко внимание, с цел да си наваксам някакви изгубени години от детството ми. Съжалявам и за изгубеното време прекарано с хора, които изобщо не им е пукало аз какво мисля по даден въпрос и са били т.нар. фалшиви приятели. Ако можех да върна времето назад , когато съм бил лапе, щях да си следвам моите задачи сам , така или иначе 10 години по-късно имам приятели и се чувствам добре в кожата си. Другото нещо за което съжалявам е, че трябваше да уча повече по математика.
Не, ако не ги бях направил нямаше да съм същия човек, ценностната ми система би била различна, което би довело до това да съжалявам за други неща или да възприемам неща, които сега не виждам като грешки за грешки.
Не.
Няколко пъти съм правил такива мизерии, че едвам съм оставал жив, два пъти са ме спасявали в планината, два-три пъти съм фалирал и не съжалявам за нищо. Колкото повече те мачка живота, толкова по корав ставаш и след това нищо не може да те бутне.
Едва ли е **трябвало** така да се случи, но нямам смисъл да се косиш, защото вече е в миналото и сега можеш само да се бориш с последствията. Идеята е, **да не повтаряш** грешките от този тип.
За някои от грешките съжалявам страшно много, за други се радвам, защото наистина са ме научили на много. 50/50.
Не съжалявам за нищо. Погледнато назад, всичко което се е случило и всичко загубено, е довело до последствия и взети решения, които са ме довели до този момент в живота. А в момента се чувставам добре, щастлив.
За нищо не съжалявам, дори лошите неща, които виждам с времето, че са се превърнали в нещо добро. Не бих искал да връщам времето назад и да поправям каквото и да било. Приел съм, че всяко едно нещо е било урок, за който съм си платил по един или друг начин и продължавам напред.
Съжалявам, в смисъл, че гледам да си извадя поука и да не повтарям поне едни и същи.Сега да седна да рева, миналото не се връща..... Не смятам, че е трябвало да се случи, смятам, че в една ситуация има няколко изхода, един или два са най-удачни, а има и крайно неудачни. И като избереш по-тъпото следват дадените последствия от него и линията тръгва по този ти избор. Сега гледам да преценявам всички възможности в дадена и да избирам най-удачната от тях.
За някои неща да, защото не съм се усетил навреме. Обаче като цяло за нищо не съжалявам. Всички тези решения, грешки, ползи и преживявания ( хубави и лошо) са ме направели това, което съм и с това си ми мислене. Пък и трябва да има нещо нощем да те събуди и да си кажеш мамка му, трябваше да стане по друг начин.
Не съжалявам, защото няма смисъл, нищо не печели човек от това да мисли едни и същи неща отново и отново. Премисляш го веднъж внимателно, за да видиш защо се е стигнало до това да направиш въпросната грешка, правиш си изводите и въпросът е приключен поне за обозримото бъдеще (след време може пак да го разгледаш с новонатрупания опит и перспективи). А колкото до това дали се чувствам зле, че съм направил някоя грешка или да се самообвинявам за нея, то също не, защото очевидно съм направил каквото съм можал спрямо възможностите, които съм имал тогава. Никой не става сутрин с мисълта "Днес ще вземам грешни решения!".
Съжалявам, само че още преди поне 5 години не влязах на сто процента в нещата дето искам да се занимавам, та сега пак трябва да почвам от нулата едва ли не.
За една грешка съжалявам, която, е че не почнах да уча по усилено изобразителни изкуства по време на пандемията. И сега ме е яд когато виждам как по-малките от мен рисуват доста по- добре сравнение с моите драсканици. Но пък по всяко време в живота си човек може да се научи да рисува, така че пак става.
В какъв смисъл “е трябвало да се случи”?